Естествен е въпросът с какво новият Закон, който неговият вносител – министър доц.д-р Сергей Игнатов, характеризира като “антропологичен”, е по-добър от стария, действуващ вече няколко деситилетия?
Старият закон беше определен като „Сталински”, което безапелационно трябва да ни убеди, че е вреден и се заменя с нов – „Западен”, което естествено означава, че е добър.
Най-напред да напомня, че във всяко общество има три консервативни системи – религия, армия и образование. Те се създават в продължение на десетилетия, пригодени са към определени народопсихологични традиции и промените в тях трябва да се правят много обмислено и с широко съгласие в обществото. Полезно е също така да отбележим, че след Освобождението образователната система у нас е организирана по подобие на руската, която от своя страна е създадена по образец на немската. Това е дало възможност, докато българското политическо махало през 20 век се е колебаело между Русия и Германия, нашата образователна система да бъде достатъчно постоянна и стабилна.
Едно от основните понятия, споменато единадесет пъти в новия Закон е „професор”. Какво на Запад се разбира под „професор”? Това е човек, който обучава другите.Във Франция професор е учителят в училището, което дава средно образование. Професор е и преподавателят в Университета, където се придобива висше образование. Между тези два типа професори обаче има голяма и принципна разлика. Според съвременния тълковен речник на българския език * под професор се разбира „най-високото научно-преподавателско звание в Университета и лицето, което го притежава”. Да отбележим обстоятелството, че в това определение най-напред е поставена научната, а след това преподавателската дейност на професора.
Професорът (у нас учителят) в гимназията е главно педагог.Той се оценява не по обема на знанията, които има, а по това как най-ясно, достъпно и устойчиво преподава определен материал, който за своята възраст неговите ученици трябва да усвоят.
Съвсем друга е ролята на професора в Университета. Той трябва да бъде преди всичко учен. Колкото по-голям учен е той, толкова по-добре представлява своя университет, в който е професор.
В развитите държави за качеството на Университета съдят по броя на Нобеловите лауреати, които работят в тях. Студентите трябва да узнаят от своя професор много неща, които не са включени в лекциите, да започнат под негово ръководство да правят първите стъпки в своята научна дейност, бързо да разберат къде е предния край на науката, в която техният професор работи. Това е пътят, по който университетите създават научни школи, с което ВУЗ-а става ВУЗ и се отличава от училището.
Другият въпрос, третиран от Закона, е как се оценява научната подготовка на един специалист. В това отношение по цял свят градациите са две – „доктор”(Д-Р) и „доктор на науките”(ДН). Очевидно, научният потенциал на един ДН е по-голям от този на Д-Р. За получаването на степента ДН се изисква много по-голям труд и определен талант - качества, които не всеки притежава. Поради тези причини ДН се става трудно и бавно, особено ако областта, в която работиш изисква много експерименти и скъпо оборудване. Във връзка с тези съображения, ако искате да класирате ВУЗ-овете по качеството на подготовката на студентите, която те дипломират, достатъчно е да ги подредите по броя на работещите в тях ДН.
След като изяснихме смисъла на научните степени Д-Р и ДН, да обсъдим как се получава „академична длъжност” (по досега действуващия закон „научно звание”) професор. Да оставим на страна въпроса какво налага смяната на станалото традиционно старо название. Дано това помогне за развитието на науката.
До сега, поне в областта на технологииге и физико-математическите науки, се смяташе за недостойно да станеш професор ако не си ДН. За това беше обезателно ако искаш да станеш професор, то преди това да имаш доблестта за защитиш степента ДН. Ако си професор само със степента Д-Р това те прави в известен смисъл професор 2-ра категория, защото професор 1-ва категория е естествено проф.ДН. В този случай се изпълнява изискването професорът да е човек с „най-високо научно-преподавателско звание”.
Трябва да отбележим, че създателите на този нов „антропологичен” закон не обичат научната степен ДН. В първата редакция на закона тя беше изключена и трябваше да се изкажат по медиите много неодобрения на този първоначално предлаган проект, за да се върне в окончателноприетия закон научната степен „ДН”.
Когато четеш новия текст обаче оставаш с впечатлението, че степента ДН е върната по принуждение и твърде формално, а не по необходимост, както казва народа „от немай къде”. Един вид искате да има степента ДН – ето Ви я, защитавайте си я. Така например, ако законът се чете формално, а закон по друг начин не бива да се чете, то, за да заемеш академичните длъжности „главен асистент”, ”доцент” и „професор” е необходимо да имаш научната степен Д-Р. Никъде не е казано, че имаш право да кандидатсвуваш за тези длъжности ако си само ДН, т.е. формално ти това право нямаш. Трябва да отбележим, че поради трудноста бързо да се защити степента ДН, то проф.ДН се става в относително зряла възраст. По тази причина, в много страни професор можеш да бъдеш избран и ако си Д-Р. Така например, в университета в Бирмингам, в департамента по „металургия и материалознание” работят 18 проф.Д-Р и 5 проф.ДН ( към 2000г.). По този начин, гилдията на професорите се подмладява. Но това не значи, че не трябва да се насърчава морално и материално защитата на научната степен ДН, защото тя е онази теглителна сила, която придвижва науката напред. Би могло например да се повиши чувствително паричното възнаграждение на проф.ДН. Така например, в Русия през 2008г. тази сума от 1500 рубли(около 85 лв.) стана 7000 рубли (396 лв.). Нуждата от висококвалифицирани научни кадри, особено в областта на техническите науки, в Русия става все по-голяма. В началото на тази година посетих град Перм, където по указание на губернатора, от местния бюджет на тези, които са проф.ДН се доплаща сумата 40 000 рубли (около 2000лв.). Талантливият и трудолюбив преподавател във ВУЗ има над какво да се замисли.
Би могло, според новия закон, ако имаш научната степен ДН, при наличие във ВУЗ-а или научно-изследователския институт на мястото на длъжността професор да бъдеш назначен без конкурс.
Това нехаресване от създателите на новия закон на степента ДН ще се приветствува от две категории университетски преподаватели.
Първата се състои от онези, които са доц. д-р. Те естествено могат да станат проф.д-р, но не биха искали да ги сравняват с професорите, които са ДН. По комфортно биха се чувствували ако степента ДН изобщо престане да съществува.
Втората група се състои от ректорите на многоборойните нови ВУЗ-ове за акредитацията, на които е необходимо в кратки срокове да бъдат назначени определен брой професори на постоянен трудов договор. За изпълнението на тази задача досега съществуващата ВАК и нейните специализирани съвети се явява една „тромава система”. Тази задача ще се реши много по-„оперативно” ако изборите на професорите се организират самостоятелно от ръководството на всеки ВУЗ. По този начин, всеки ректор и няколко негови приближени ще започнат да играят ролята на малки „ВАК-чета”, които ще бъдат около 50 на брой. За 1 – 2 години ще се избълват няколко стотици професори, благодарение на които, според доц.Игнатов, българската наука най-сетне ще започне да се развива със завидно ускорение, в резултат на което в близкото бъдеще шансовете да се появят първите български носители на Нобелова премия рязко ще нараснат.
Няма съмнение, че основната цел на новоприетия „Закон за развитието на академичния състав” е ликвидирането на ВАК и специализираните научни съвети. Убеден съм, че при нашите балкански нрави и корупция, този закон ще доведе до нов етап в девалвацията на Висшето образование, състоянието на което през последните години и без това непрестанно се влошава. Създава се впечатление, че създателите на закона са се ръководили от принципа – по-добре още по-лошо, отколкото само лошо.
Проф.дтн М.Н.Георгиев
* Съвременен тълковен речник на българския език.Изд.”Gaberoff”
